Понастоящем повечето специалисти предпочитат да определят състоянието като дефицит на внимание, отколкото да използват думата хиперактивност. Възможно е специалистите да говорят за състоянието, използвайки термина разстройство на обучението. Терминът, който се смята за правилен в момента е синдром с дефицит на вниманието и хиперактивност. В Швеция, например се говори за разстройство на вниманието, възприятието и контрола на двигателната функция, въпреки че научната общност отхвърля съществуването на такова разстройство.
Синдромът с дефицит на вниманието и хиперактивност е разстройство в поведението, а не болестно състояние, казва д-р Луриа Шуламит, практикуващ психиатър от Израел. Това е просто тип детско поведение, продължава специалистът, а не заболяване. Според него няма обективни научни критерии, които да потвърждават съществуването на диагноза „хиперактивност“ от гледна точка на медицината.
Хиперактивност или свръхподвижност
Четете книжка на шестмесечното си детенце, но то не ви слуша повече от 2 минути. Взима една играчка и след миг я захвърля, защото вече му е безинтересна и търси нещо друго, което да привлече вниманието му. Дали детето е хиперактивно?
В днешно време сме склонни да определим жизнените и буйни деца за хиперактивни без да отчитаме специфичните особености за възрастта им. Трябва да е ясно например, че при шестмесечна възраст детето може да задържи вниманието си за не повече от 2 минути!
Ето защо дали детето страда от синдрома или е просто буйно може да определи само опитен специалист.
Диагнозата за хиперактивност по принцип може да се постави едва след 5-6 годишна възраст, тъй като дотогава е напълно „в реда на нещата“ детето да е супер активно.
Хиперактивността
Хиперактивността е нервно-психично разстройство, което се характеризира с дефицит на внимание или импулсивно поведение, което не съответства на възрастта на детето.
Диагнозата може да бъде поставена преди шестгодишна възраст само в крайни случаи, когато неестествената импулсивност на детето застрашава живота му. Например, излиза неочаквано на улицата пред превозните средства или скача от опасна за него височина.
Хиперактивните деца от самото си раждане са свръх подвижни, превъзбудени, нямат здрав пълноценен сън, нямат апетит, трудно наддават на тегло.
Друг характерен белег е закъснялото речевото изразяване.
Въпреки че е много подвижно това дете често не може да прецени правилно разстоянията, блъска се в ъглите, изпуска предмети. Трудно му се отдават действия, които изискват повече съсредоточеност и сръчност, например закопчаването на копчета, връзването, затягането на колан, са непосилни задачи за него.
Хиперактивното дете трудно се приучава към навици. То е непослушно, вироглаво.
При по-голямото дете се забелязват определени отклонения в поведението като отказ да се спазват общовалидни правила, например характерни за групата в детската градина, неспособност да води приятелства, проблеми в обучението. Това поведение се наблюдава навсякъде, и вкъщи, и в детската градина или училище, и е много по-изразено в сравнение с останалите палави деца.
Повечето деца, при които симптоматиката не е толкова силно изразена се нуждаят само от повишено внимание при отглеждането и обучението им. Възможно е да се наложат специални подходи, за да се коригира поведението на детето, така че то да се приучи да спазва определени правила, да обръща внимание на безопасността си или да се приучи към по-продължителен опознавателен процес.
Според много специалисти приемът на медикаменти не е препоръчителен.
Продължение на материала можете да прочетете тук.
